My Spiritual Bookmarks

Dhammapada in Bulgarian


Дхаммапада

Казаното от Буддха

 

Въведение

Дхаммапада, сборник от 423 стиха, винаги се е смятала за един от шедьоврите на ранната будистка литература. От древни времена до днес, Дхаммапада предава същността на ученията на Буддха и е част от пāли канона на Тхеравада.

Будистката традиция разказва, че малко след като Буддха напуснал този свят, неговите ученици се събрали в Раджагриха, за да си припомнят истините, които били получили от своя любим учител през четиридесет и петте години на неговия живот след просветлението. Тяхната цел била да запаметят принципите на неговото послание толкова дълбоко, че да дадат дълготраен тласък за морално и духовно развитие на самите себе си, на своите ученици и на всички бъдещи последователи, които биха пожелали да тръгнат по стъпките на Просветления.

Тъй като учителят вече не бил сред тях, последователите имали отговорността да предадат учението възможно най-точно. Без да разполагат с писмен текст, на който да се осланят, те постъпили като своите предци и подготвили впечатляващи беседи по различни важни теми. По същото това време Дхаммапада била устно сглобена от казаното от Буддха при около триста различни повода.

С течение на времето се появяват различни версии на Дхаммапада на санскрит и китайски език. Въпреки това, много от строфите могат да бъдат намерени дословно в други текстове от литературата на канона, безспорно доказвайки древния им произход. Още с появяването си Дхаммапада се превръща в едно от любимите будистки произведения, рецитирана ежедневно от милиони последователи, които напяват нейните стихове на пāли или на собствените си езици.

От предговора към Дхаммапада на д-р Харисчандра Кавиратна, с малки изменения, 1980, Theosophical University Press



Предговор

 

Това са думите на Буддха, Просветления. Само да имате уши да чуете, самите думи могат да ви събудят и чрез тях можете да осъзнаете своята Буддха същност. Тези думи произлизат от божествена простота. За да ви освободят, те трябва да бъдат чути простичко. Тези думи идват от душата, за да удовлетворят у вас това, което жадува. Това са думи на мъдрост, а не на познание и следва да бъдат чути с душата, а не с интелекта. Понеже това, което подхранва интелекта, обременява, а това, което подхранва душата освобождава. А душата е тази, която жадува за истина. Интелектът жадува само да задоволи интереса си.

Истината се предава, както се прелива течност от един съд в друг. Ако вие сте този съд и сте нечисти в тяло, сърце или ум, истината не може да се задържи... което е чисто става нечисто... силата на истината е твърде голяма... чашата се счупва... предаването прекъсва и човек продължава да върви в тъмнина. През живота си сте чули хиляди думи подобни на тези тук: думите на Христос, на Лао Дзъ, на патриарсите на дзен, на Руми, Кабир, Майка Тереза или Йоан, на Соломон и Авраам, на Мохамед, Кришна и ведическите риши... думи, които разкриват тайните на вселената. Но колко малко сте възприели, колко от много от предаваното сте загубвали отново и отново, защото не сте били готови да чуете.

Достатъчна подготовка ли е, след като сте купили тази книга, да седнете на удобен стол, да нагласите светлината и след това да зачетете книгата като списание или роман, или може би малко по-бавно, като че ли е книга с поезия? Така ли се подготвяте да чуете думите на Буддха, Христос или Лао Дзъ? Това ли е начинът да се подготвите да седнете пред свят човек и да получите тази скъпоценност, която може да ви освободи от хиляди животи в кръговрата на раждането и смъртта? Ако отивахте да срещнете Буддха, нямаше ли преди това да се изкъпете в реката, за да почистите тялото си? Нямаше ли да отидете, носейки в дар плод или кокосов орех? Нямаше ли да седнете с вятъра, дърветата и небето, докато умът ви не се успокои? Нямаше ли да приемете страданията на събратята си с отворено сърце и да им дадете милостиня? Нямаше ли да пристъпите напред и да се поклоните дълбоко в смирение и отдаденост? Не са ли това подходящите приготовления за получаване на великите истини? И след като ги чуете, не бихте ли седнали настрана обмисляйки и позволявайки на думите да погалят и проникнат в душата ви... да си поиграят със съзнанието ви, както благ поток играе с тялото и неговите лековити води отмиват напреженията, създадени от вашите модели на мислене за това кой сте и как възприемате нещата?

Представете си, че Буддха беше в плът и кръв в този момент някъде в Индия и вие тръгвате на поклонение, за да получите учение от него. Може би ще пристигнете в някое селище като Сарнат, където се говори, че Буддха всекидневно държи беседи пред събраните монаси в Парка на сърните. Но там ви казват: Не, за този сезон е вече твърде късно. Буддха замина на север към планините. И така, вие тръгвате, понякога пътувайки с волска каруца, по-често пеша, ден след ден, седмица след седмица... от село в село, разпитвайки във всяка чайна за новини за Буддха.

Да, беше тук само преди седмица. Замина на изток. Да, беше тук само преди пет дни. Тръгна към селото на север. Една дума тук, друг жест там... и разбирате, че приближавате. Вълнението от предчувствието за срещата прелива в неописуем екстаз. Приближавайки, можете да разберете от светлината в очите и лицата на хората, които срещате, че са опитали нектара на даршан (срещата) с Буддха. Всеки иска да ви разкаже за неговото или нейното преживяване на Божествената милост: как Буддха е вървял, какво е казал, как се е усмихнал. Спомняте си за гопите, девойките-пастири, които търсели Кришна и виждайки увивно растение в гората, казали: Кришна със сигурност е минал оттук - вижте тръпката на блаженство в цветовете на това растение! Приближавайки, радостта от всичко друго, освен от срещата с Буддха, избледнява. Вие сте целенасочени в своята решителност. Дори потребността ви от храна и почивка отстъпват пред нетърпението ви да продължите. Най-сетне стигате място на пътя, където жени загърнати с шалове, карат овцете, сочат напред и казват: Да, той е горе на онзи хълм. Бързо се изкъпвате и след това, с дарове в ръка, тичате нагоре по хълма, през камъни и храсти... но не ви е грижа за краката ви, защото ще срещнете Светия Човек. Пейзажът е придобил неестествено излъчване. Тялото ви трепери, дишането ви се учестява. А там, под едно дърво, седи Буддха, в съвършено спокойствие. Правите дундапранам, като падате в цял ръст в краката му, три пъти... поднасяте плодовете като дар за ученията. С едва забележимо кимване на главата, Буддха ви поканва да седнете пред него. Приет сте. Седейки с Буддха, вие сте извън времето и пространството. Усещате само настоящия момент... полъха на вятъра върху бузата ви, лаещото куче в далечината. Като че ли светът е спрял. След известно време Буддха проговаря:

Ние сме това, което мислим.

Всичко, което наричаме себе си, възниква с нашите мисли.

С нашите мисли ние правим света.

Той продължава с още няколко думи. Всяка дума прогаря душата ви, защото това са вашите ключове към освобождението. Тези думи са едновременно целта на пътуването, но и началото на следващото...

След още известно време в тишина, той ви подканва да тръгвате. Отново се покланяте и се отдалечавате. Край колко много лагерни огньове, в колко много зали за медитация, отново и отново ще ви подхранват тези думи? Скъпоценни думи, толкова трудно придобити. Но повече от думите... безкрайното пространство, простотата, състраданието, мирът, от който идват думите. В ръцете си държите книга с думите на Буддха. Четете бавно, стих по стих. Позволете им да подхранват душата ви. Пожелавам ви чистотата на тялото, ума и сърцето, за да ги чуете.

 

Рам Дас

Ню Йорк

1-ви март 1976

 


Забележки от преводача

 

Това е превод от английската версия на Томас Байром за издателство "Шамбала" (малкото джобно издание). Водил съм се от идеята текстът да звучи съвременно, без неясни думи и понятия, да е разбираем, ритмичен и лесен за запомняне; че духът и смисълът са по-важни от формалната академична, дословна точност с оригинала на пāли -- така, както е в английския вариант, а вярвам, и в сказанията на самия Буддха и неговите ученици. Ако мога да цитирам един коментар на Лена Йънг, "Английският превод на Томас Байром е забележителен с това, че улавя поетичното красноречие и лекота на оригиналния текст с неговото равномерно темпо. В този смисъл преводът е шедьовър сам по себе си, а преводачът си играе с думите, които извисяват читателя до нови висоти на поетичното възприятие. Изкусният подбор на думи намира дълбок резонанс в душата. А когато се разглежда на фона на останалите учения на Буддха, този малък текст се превръща в съкровище на мистичната и просветна литература, което няма равно на себе си." Надявам се, че съм успял поне в малка степен да предам направеното от г-н Байром. 

Правилното произношение на санскрит и други индийски езици като пāли, например, може да бъде доста трудно за западните хора. Някои от индийските звуци, като например различните носови съгласни, са неразличими за повечето от нас, а обърнатите преградни съгласни (ретрофлексни оклузии) са трудно различими от денталните. Ако звученето на дадена дума се промени, замествайки дентална с ретрофлексна съгласна или дълга гласна с къса, може да се окаже, че използваме различна дума, която има независимо съществуване и различно значение. Например: дхарма е учението, реалността, феномените; докато дхāрма (дълго а) е справедливост; дāма (близко до често срещаното произношение на дхарма от англоговорящите) е донор или дарител; и накрая, дарма е разрушител така че, не изпускайте това х!

На практика тези, които не са родени индоезични, може никога да не схванат тънкостите при звуците и имат тенденция да вкарват измислици в своето произношение. Така например, тибетците очевидно имат затруднения със свāхā и произнасят думата като соха; в същото време японците, които имат доста ограничена палитра от звуци произнасят соуа. Всъщност, в самата Индия има вариации на произношението на санскрит, така че бенгалец ще произнесе намаскар като че ли е написано номоскар (т.е. гласната се закръглява при о-то).

И за да направим сложното просто, за целите на този превод е достатъчно да отделим внимание на произношението на дх, като в дхарма, която е една от малкото използвани индоезични думи в текста. Използвал съм подчертано х, за да го разгранича от обикновеното българско твърдо х. Разликата в произношението е, че кх, гх, тх, дх, пх, бх, джх, чх са придихателни съгласни (аспирати) и х-то се поизнася като в hothouse или madhouse, а не като в theatre, хобот или Брахма.

Примери за дх: Buddha, saddhā, khanti, sangha, bhikkhu, hattha

Примери за х: aham, gahapati

Позволил съм си да въведа това подчертаване на х-то само, за да припомням на читателя правилното произношение в противовес на широко разпространеното в България твърдо хъкане в припознатите индийските думи.

Всякакви коментари и препоръки са добре дошли  моля, пишете.

И последно, нека повторя молбата на Рам Дас: четете бавно, колкото можете по-бавно.

 



Дхаммапада

 

Съдържание

  1. Изборът
  2. Будността
  3. Умът
  4. Цветята
  5. Глупакът
  6. Мърдият
  7. Майсторът
  8. Хилядите
  9. Лошотията
  10. Насилието
  11. Старостта
  12. Самият ти
  13. Светът
  14. Будният
  15. Радостта
  16. Удоволствието
  17. Гневът
  18. Порокът
  19. Справедливите
  20. Пътят
  21. Убежището
  22. Тъмнината
  23. Слонът
  24. Желанието
  25. Търсачът
  26. Истинският майстор



1. Изборът

 

Ние сме това, което мислим.

Всичко, което наричаме себе си, възниква с нашите мисли.

С нашите мисли ние правим света.

Говори или действай с нечист ум

И проблемите ще те следват

Както колелото следва вола, който тегли каруцата.

Ние сме това, което мислим.

Всичко, което наричаме себе си, възниква с нашите мисли.

С нашите мисли ние правим света.

Говори или действай с чист ум

И щастието ще те следва

Като сянка, неизменно.

Виж как ме обиди и нарани,

Как ме удари и ограби.

Живей с такива мисли и ще живееш в омраза.

Виж как ме обиди и нарани,

Как ме удари и ограби.

Откажи се от подобни мисли и живей в любов.

В този свят

Омразата никога още не е разсеяла омразата.

Само любовта разсейва омразата.

Това е законът,

Древен и вечен.

Ти също ще си идеш от този свят.

Знаейки това, как може да гълчиш?

Колко лесно вятърът поваля слабото дърво.

Търси щастие в сетивата,

Угаждай си с храна и сън,

И ти също ще бъдеш подкопан.

Вятърът не може да преобърне планина.

Изкушението не може да докосне

Бдителен, силен и смирен човек,

Който владее себе си и следва дхарма.

Ако мислите на човек са мътни,

Ако е безразсъден и пълен с измама,

Как може да носи оранжевата роба?

Този, който владее собствената си природа,

Светъл, чист и истинен,

Той действително може да носи оранжевата роба.

Бъркайки фалшивото с истинско,

А истинското с фалшиво,

Пренебрегваш сърцето си

И се изпълваш с желания.

Виж фалшивото като фалшиво,

Истинското като истинско.

Погледни в сърцето си.

Следвай своята природа.

Лекомисленият ум е лош покрив.

Страстите, като дъжд, наводняват къщата.

Но ако покривът е здрав, има подслон.

Който следва нечисти мисли

Страда в този свят и в следващия.

И в двата свята страда

И колко повече,

Когато види злото, което е сторил.

Но който следва пътя,

Е радостен тук и радостен там.

И в двата свята той се радва

И колко повече,

Когато види доброто, което е сторил.

Защото изобилен е плодът на този свят,

И още повече в следващия.

Колкото и много свещени думи да четеш,

Колкото и много да изречеш,

Каква полза,

Ако не действаш според с тях?

Овчар, който брои чуждите овце ли си,

Никога не давайки път?

Чети колкото малко искаш,

И говори още по-малко.

Но постъпвай в съответствие с дхарма.

Откажи се от старите привички

Страст, враждебност, глупост.

Познай истината и намери мир.

Споделяй пътя.

 

2. Будността

 

Будността е пътят в живота.

Глупакът спи,

Като че ли е вече мъртъв.

Но майсторът е буден

И той живее вечно.

Той наблюдава.

Той е чист.

Колко щастлив е той!

Понеже вижда, че будността е живот.

Колко щастлив е той,

Следвайки пътя на пробудените.

С голяма решителност

Той медитира, дирейки

Свобода и щастие.

Затова събуди се, мисли, наблюдавай.

Работи с грижа и внимание.

Живей в пътя

И светлината ще расте в теб.

Чрез наблюдение и работа

Майсторът прави за себе си остров,

Който потопът не може да залее.

Глупакът е небрежен.

Но майсторът пази своето бдение.

То е неговото най-ценно съкровище.

Той никога не се поддава на страстите.

Той медитира.

И в силата на своето намерение

Открива истинското щастие.

Той превъзмогва желанието

И от кулата на своята мъдрост

Гледа със състрадание

Към страдащото множество.

От върха на планината

Той гледа към тези,

Които живеят близо до земята.

Осъзнат, докато другите са нехайни,

Буден, докато другите сънуват,

Бърз като състезателен кон

Той прекосява полето.

Чрез наблюдение

Индра стана господар на боговете.

Колко прекрасно е да наблюдаваш.

Колко глупаво е да спиш.

Просякът, който пази своя ум

И се страхува от непокорността на своите мисли

Гори чрез всяка фибра

С огъня на своята бдителност.

Просякът, който пази своя ум

И се страхува от собственото си объркване,

Не може да сгреши.

Той е намерил своя път към мир.

 

3. Умът

 

Както стрелецът дяла

И изправя своите стрели,

Така майсторът направлява

Своите блуждаещи мисли.

Като риба на сухо,

Изхвърлена на брега,

Мислите се хвърлят и мятат,

Понеже как могат да се отърсят от желанието?

Те трептят, те са нестабилни,

Те се реят по собствено желание.

Добре е да се контролират,

А да се овладеят носи щастие.

Но колко фини са те,

Колко неуловими!

Задачата е да се усмирят,

И чрез овладяването им да се намери щастие.

С целенасоченост

Майсторът обуздава своите мисли.

Той спира тяхното блуждаене.

Седнал в пещерата на сърцето

Той намира свобода.

Как може разстроен ум

Да разбере пътя?

Ако човек е тревожен,

Никога няма да се изпълни със знание.

Необезпокояван ум,

Който вече не търси да мисли

Кое е правилно и кое  грешно,

Ум отвъд мнения и преценки,

Наблюдава и разбира.

Знай, че тялото е крехък съд,

И направи крепост от ума си.

Във всеки спор

Нека разбирането е на твоя страна,

За да защити това, което си спечелил.

Защото скоро тялото бива оставено

И тогава какво чувства то?

Безполезен дънер, то лежи на земята

И тогава какво знае то?

Най-лошият ти враг не може да те нарани така,

Както собствените ти мисли, ако нямаш защита.

Но един път овладени,

Никой не може да ти помогне толкова много,

Нито дори баща ти или майка ти.

 

4. Цветята

 

Кой ще владее този свят

И света на смъртта с всичките му богове?

Кой ще открие

Светлия път на дхарма?

Ти ще, както човекът,

Който търси цветя,

Намира най-красивите,

Най-редките.

Разбери, че тялото е

Просто пяна на вълната,

Сянка на сянката.

Изтръгни цветните стрели на страстите

И тогава, невидим,

Изплъзни се от господаря на смъртта.

И пътувай нататък.

Смъртта застига човека,

Който събира цветя,

Когато с разстоен ум и жадни сетива

Напразно търси щастие

В удоволствията на този свят.

Смъртта го отнася

Както потопът отнася спящото село.

Смъртта го хваща,

Докато с разстоен ум и жадни сетива

Събира цветя.

Той никога няма да се насити

На удоволствията на този свят.

Пчелата събира нектар от цветето

Без да се привързва към неговата красота или ухание.

Затова нека майсторът седне и види.

Погледни своите собствени грешки,

Какво си направил и какво си пропуснал да направиш.

Не гледай грешките на другите.

Като прекрасно цвете,

Красиво но без мирис,

Са красивите, но празни думи

На човека, който не мисли това, което казва.

Като прекрасно цвете,

Красиво и благоуханно,

Са красивите и правдиви думи

На човека, който мисли това, което казва.

Като гирлянди, направени от множество цветя,

Сътвори от живота си много добри дела.

Уханието на сандаловото дърво,

Олеандъра и жасмина

Не може да тръгне срещу вятъра.

Но уханието на добродетелта

Се носи дори срещу вятъра,

Чак до края на света.

Колко по-прекрасно

Е уханието на добродетелта

От това на сандаловото дърво, олеандъра,

От това на синия лотос и жасмина!

Уханието на сандаловото дърво и олеандъра

Не стига далеч.

Но уханието на добродетелта

Се издига до небесата.

Желанието никога не пресича пътя

На добродетелните и будни хора.

Тяхната светлина ги освобождава.

Колко сладко лотосът расте

В боклука на канавката.

Неговото чисто благоухание дава наслада на сърцето.

Следвай будните

И измежду слепите

Светлината на твоята мъдрост

Ще сияе, чисто.

 

5. Глупакът

 

Колко е дълга нощта за пазача,

Колко е дълъг пътят за изморения пътник,

Колко е дълго лутането през много животи

За глупака, който пропусне пътя.

Ако пътникът не може да намери

Майстор или приятел за другар,

Нека по-добре пътува сам,

Отколкото с глупак за компания.

Моите деца, моето богатство!

Така тревожи се глупакът.

Но как може да има деца или богатство?

Той не е господар дори на самия себе си.

Глупакът, който знае, че е глупак,

Е много по-умен.

Глупакът, който се мисли за умен,

Е наистина глупак.

Лъжицата усеща ли вкуса на супата?

Глупакът може цял живот да живее

В компанията на майстор

И пак да обърка пътя.

Езикът опитва супата.

Ако си буден в присъствието на майстор

Един миг ще ти покаже пътя.

Глупакът е враг на себе си.

Лошотията е неговата гибел.

Колко горчиво страда той!

Защо да правиш нещо, за което ще съжаляваш?

Защо да си докарваш сълзи?

Прави само това, за което няма да съжаляваш,

И изпълни себе си с радост.

За малко лошотията на глупака

Е сладка, сладка като мед.

Но на края става горчива.

Колко горчиво страда той!

С месеци глупакът може да пости

Ядейки от върха на сламка.

Въпреки това той не струва и стотинка

Пред майстора, чиято храна е пътя.

На млякото му трябва време, за да прокисне.

Така на лошотията на глупака

Ѝ трябва време, за да го настигне.

Като въглените в огъня

Тя тлее в него.

Каквото и да научи глупака,

То го прави още по-глупав.

Знанието задръства му главата.

Защото той иска признание.

Място пред другите хора,

Място над другите хора.

Нека те знаят моите дела,

Нека всеки се обръща към мен за наставление.

Такива са неговите желания,

Такава е раздутата му гордост.

Единият път води към богатство и слава,

А другият към края на пътя.

Не търси признание,

А следвай пробудените

И сам се освободи.

 

6. Мъдрият

 

Мъдрият човек ти казва

Къде си сбъркал

И къде може да сбъркаш занапред

Безценни съвети!

Следвай го, следвай пътя.

Дай му да те назидава и учи

И да те пази от лошо.

Светът може да го мрази.

Но добрите хора го обичат.

Не търси лоша компания

И не живей с хора, които не ги е грижа.

Намери приятели, които обичат истината.

Пий дълбоко.

Живей в спокойствие и радост.

Мъдрият се наслаждава на истината

И следва закона на пробудените.

Фермерът прокарва вода към земята си.

Стрелецът дяла стрелите си.

А дърводелецът суши дървото си.

По същия начин мъдрият насочва ума си.

Вятърът не може да помести планина.

Нито похвала, нито критики трогват мъдрия.

Той е яснота.

Чувайки истината,

Той е като езеро,

Чисто и спокойно и дълбоко.

Не искай нищо.

Където има желание,

Не казвай нищо.

Щастие или тъга

Каквото и да те споходи,

Върви напред,

Неповлиян, необвързан.

Не моли за семейство или власт или богатство,

Нито за себе си, нито за другиго.

Може ли мъдър човек да иска да се издигне нечестно?

Малко прекосяват реката.

Повечето са заседнали на тази страна.

По брега те тичат нагоре и надолу.

Но мъдрият, следвайки пътя,

Прекосява отвъд достига на смъртта.

Той оставя тъмния път

За пътя на светлината.

Той напуска дома си, търсейки

Щастие по коравия път.

Свободен от желания,

Свободен от притежания,

Свободен от тъмните кътчета на сърцето.

Свободен от привързаност и стремежи,

Следвайки седемте светлини на просветлението,

И наслаждавайки се на своята свобода,

В този свят мъдрият

Става сам светлина,

Чист, светещ, свободен.

 

7. Майсторът

 

В края на пътя

Майсторът намира свобода

От желания и тъга

Свобода без граници.

Тези, които се пробудят,

Никога не остават на едно място.

Като лебеди, те се вдигат

И напускат езрото.

Издигат се във въздуха

И отлитат в невидима посока

Без да събират нищо, без да трупат нищо.

Тяхната храна е знанието.

Те живеят от празнотата.

Те са разбрали как да се освободят.

Кой може да ги последва?

Само майсторът,

Такава е неговата чистота.

Като птица, той се вдига в безкрайната шир

И отлита в невидима посока.

Той не иска нищо.

Неговата храна е знанието.

Той живее от празнотата.

Той се е освободил.

Той е колесничаря.

Той е укротил конете си,

Гордостта и сетивата.

Дори боговете му се възхищават.

Изобилен като земята,

Радостен и чист като планинско езеро,

Неподвижен като камъка до вратата,

Той е свободен от живот и смърт.

Неговите мисли са тихи.

Неговите думи са тихи.

Неговата работа е тишината.

Той вижда своята свобода и е свободен.

Майсторът се отказва от своите убеждения.

Той вижда отвъд края и началото.

Той отрязва всички връзки.

Той се отказва от всички желания.

Той устоява на всички изкушения.

И се извисява.

И където и да живее,

В града или провинцията,

В долината или в планината,

Там има голяма радост.

Дори в пустата гора

Той намира радост,

Понеже не иска нищо.

 

8. Хилядите

 

По-добре от хиляда празни думи

Е една дума, която дава мир.

По-добре от хиляда празни строфи

Е една строфа, която дава мир.

По-добре от хиляда празни реда

Е един ред за пътя, който дава мир.

По-добре да надвиеш себе си,

Отколкото да спечелиш хиляда битки.

Тогава победата е твоя.

Тя не може да бъде взета от теб

Нито от ангели и демони,

Нито от небеса и ад.

По-добре от сто години преклонение,

По-добре от хиляда дарения,

По-добре от отказването от хиляда материални неща

С цел да придобиеш духовни заслуги,

По-добре дори от поддържането на

Свещен огън в гората в продължение на сто години

Е благоговението на един миг

За човека, който е овладял себе си.

Да се благоговее пред такъв човек,

Майстор установен в добродетел и святост,

Е да овладееш самия живот,

Да имаш красота, сила и щастие.

По-добре от сто години лошотия

Е един ден прекаран в съзерцание.

По-добре от сто години невежество

Е един ден прекаран в размисъл.

По-добре от сто години бездействие

Е един ден прекаран в решителност.

По-добре да живееш един ден

Съзерцавайки

Как всичко възниква и отминава.

По-добре да живееш един час

Виждайки

Единния живот отвъд пътя.

По-добре да живееш един миг

В мига

На пътя отвъд пътя.

 

9. Лошотията

 

Бързай да правиш добро.

Ако си бавен,

Умът, увлечен в лоши навици,

Ще те хване.

Обърни гръб на лошотията.

Отново и отново, обърни гръб.

Преди нещастието да те е сполетяло.

Настрой сърцето си да прави добро.

Прави го отново и отново

И ще бъдеш изпълнен с радост.

Глупакът е щастлив,

Докато лошотията му не се обърне срещу него.

А добрият може да страда,

Докато добротата му разцъфне.

Не омаловажавай грешките си,

Казвайки: Какво значение имат те за мен?

Каната се пълни капка по капка.

Така глупакът се изпълва с глупост.

Не омаловажавай добродетелите си,

Казвайки: Те са нищо.

Каната се пълни капка по капка.

Така мъдрият се изпълва с добродетел.

Както богат човек с малко слуги

Страни от опасния път

И както човекът, обичащ живота, страни от отрова,

Внимавай за опасностите на глупостта и лошотията.

Защото неранената ръка може да борави с отрова.

Невинните не биват навредени.

Но като прах, хвърлен срещу вятъра,

Лошотията бива хвърлена обратно в лицето

На глупака, който вреди на чистите и невинните.

Някои се прераждат в ада,

Някои в този свят,

А добрите в небесата.

Но чистите не се прераждат.

Никъде!

Нито в небето,

Нито в средата на морето,

Нито дълбоко в планините,

Никъде не можеш да се скриеш от лошотията си.

Нито в небето,

Нито в средата на океана,

Нито в планините,

Никъде

Не можеш да се скриеш от собствената си смърт.

 

10. Насилието

 

Всички същества треперят пред насилието.

Всички се страхуват от смъртта.

Всички обичат живота.

Виж себе си в другите.

Тогава, кого можеш да нараниш?

Каква вреда можеш да причиниш?

Този, който търси щастие

Наранявайки тези, които търсят щастие

Никога няма да намери щастие.

Защото твоят брат е като теб.

Той иска да бъде щастлив.

Никога не го наранявай

И когато напуснеш този свят

Ти също ще намериш щастие.

Никога не говори груби думи

Защото те ще се върнат към теб.

Гневните думи нараняват,

А болката се връща.

Като счупен гонг

Бъди тих и безмълвен.

Познай тишината на свободата,

Където няма повече стремежи.

Като пастири, които карат своите крави на полето,

Старостта и смъртта ще те карат пред себе си.

Но глупакът в своята лошотия забравя

И запалва огъня

В който един ден сам ще гори.

Този, който наранява беззащитните

Или вреди на невинните

Десет пъти ще падне

В мъчения и недъзи,

Травми, болести и лудост,

Тормоз и страшни обвинения,

Загуба на семейство, загуба на състояние.

Огън от ада ще удари къщата му

И когато тялото му бъде повалено

Той ще иде в ада.

Този, който скита гол,

Със сплъстена коса, покрит с кал,

Който пости и спи на земята,

Маже тялото си с пепел

И седи в безкрайна медитация

Докато не е свободен от съмнения

Няма да намери свобода.

Но който живее чисто и е уверен в себе си,

В спокойствие и добродетел,

Кротък, безобиден и невинен,

Дори да носи хубави дрехи,

Ако има вяра,

Той е истински търсач.

Благородния кон рядко

Усеща докосването на камшика.

Кой е безгрешен на този свят?

Тогава като благороден кон

Препускай под камшика.

Тичай и бъди бърз.

Вярвай, медитирай, осъзнай.

Бъди кротък и невинен.

Събуди се за Дарма.

И се освободи от всички нещастия.

Фермерът прокарва вода към земята си.

Стрелецът дяла стрелите си.

Дърводелецът суши дървото си.

А мъдрият овладява себе си.

 

11. Старостта

 

Светът гори!

А ти смееш ли се?

Ти си дълбоко в тъмнина.

Няма ли да помолиш за светлина?

Погледни тялото си

Изваяна кукла, играчка,

Съчленена и болна и пълна с лъжливи образи,

Сянка, която се мени и чезне.

Колко слабо е то!

Слабо и смъртно,

То боледува, линее и умира.

Като всяко живо нещо

Накрая то более и умира.

Погледни тези избелели кости,

Празните обвивки и шумата на умиращото лято.

А ти смееш ли се?

Ти си къща от кости,

Плът и кръв за хоросан.

Гордостта живее в теб,

И двуличието, разложението и смъртта.

Великите колесници на царете се разпадат.

Така и тялото се превръща в прах.

Но духът на чистотата не се променя

И така чистите учат чистите.

Простият човек е вол.

Той расте на големина, не на мъдрост.

Напразно търсих аз строителя на моята къща

През безброй животи.

Не можах да го намеря...

Колко трудно е да се върви живот след живот!

Но сега те виждам, О строителю!

И никога повече ти няма да построиш моята къща.

Счупих аз гредите,

Сцепих билото,

Избих желанието.

Сега умът ми е свободен.

В езерото няма риба.

Дългокраките жерави стоят във водата.

Тъжен е човекът, който в своята младост

Е бил несериозен и е прахосал своето богатство

Тъжен като счупен лък,

И тъжно той въздиша

След всичко, което се е случило и отминало.

 

12. Самият ти

 

Обичай се и се наблюдавай

Днес, утре, винаги.

Първо се установи в пътя,

След това преподавай

И така победи нещастието.

За да изправиш кривите,

Първо трябва да направиш нещо по-трудно

Да изправиш себе си.

Ти си собственият си господар.

Кой друг?

Овладей себе си

И открий собствения си господар.

Своеволно си подхранвал

Собствената си лошотия.

Скоро тя ще те унищожи

Както диамантът съкрушава камъка.

Чрез собствената ти глупост

Ще бъдеш принизен по-ниско

Отколкото и най-злият ти враг желае.

Така увивното растение удушава дървото.

Колко е трудно да служиш на себе си,

Колко лесно е да се загубиш

В глупост и лошотия.

Тръстиката умира след като даде плод.

По същия начин глупакът,

Надсмивайки се над ученията на просветлените,

Презирайки тези, които следват пътя,

Загива, когато неговата глупост разцъфти.

Лошотията е твоя.

Нещастието е твое.

Но добродетелта също е твоя,

И чистотата.

Ти самият си източникът на цялата чистота и порочност.

Никой не пречиства другиго.

Никога не пренебрегвай собствената си работа

Заради другиго,

Колкото и голяма да е нуждата му.

Твоята работа е да откриеш своята работа

И тогава с цялото си сърце

Да се отдадеш на нея.

 

13. Светът

 

Не живей в света,

В объркване и фалшиви илюзии,

Извън пътя.

Издигни се и гледай.

Следвай пътя с радост

На този свят и отвъд.

Следвай пътя на добродотелта.

Следвай пътя с радост

На този свят и отвъд!

Погледни света

Мехурче, мираж.

Виж света такъв, какъвто е

И смъртта ще те подмине.

Хайде, погледни света,

Изрисувана колесница за царе,

Капан за глупци.

Но този, който вижда,

Върви свободен.

Тъй както луната се показва иззад облака

И свети,

Така майсторът се изгрява иззад своето невежество

И свети.

Светът тъне в тъмнина.

Колко малко имат очи да видят!

Колко малко са птичките,

Които се измъкват от мрежата и отитат към небето!

Лебедите се издигат и отлитат към слънцето.

Каква магия!

Така чистите надвиват армиите на илюзиите

И се издигат и отлитат.

Ако се надсмиваш на небето

И кривиш от пътя,

Ако думите ти са лъжи,

Къде ще свърши лошотията ти?

Глупецът се присмива на великодушието.

Скъперникът не може да отиде на небето.

Но майсторът намира радост в даването

И щастието е неговата награда.

И още

Повече от всички радости

На небето и земята,

Повече от власт

Над всички светове,

Е радостта от достигането на потока.

 

14. Будният

 

Той е пробуден.

Победата е негова.

Той е победил света.

Как може да загуби пътя този,

Който е отвъд пътя?

Неговите очи са отворени,

Неговите крака са свободни.

Кой може да го последва?

Светът не може да го примами обратно

Или да го отклони от пътя,

Нито отровната мрежа на желанията може да го задържи.

Той е пробуден!

Боговете бдят над него.

Той е пробуден

И намира радост в покоя на медитацията

И в сладостта на капитулацията.

Трудно е да си роден,

Трудно е да живееш,

Още по-трудно е да чуеш за пътя,

И трудно е да тръгнеш, да следваш и да се пробудиш.

А учението е просто.

Прави каквото е правилно.

Бъди чист.

В края на пътя е свободата.

Дотогава, търпение.

Ако нараняваш или натъжаваш другиго,

Не си усвоил непривързаността.

Не обиждай нито с думи, нито с дела.

Храни се умерено.

Живей в сърцето си.

Търси най-високото съзнание.

Изгради себе си в съответствие с пътя.

Това е простото учение на просветлените.

Дъждът може да се превърне в злато,

Но твоята жажда няма да се утоли.

Желанието е ненаситно

И завършва в сълзи, дори на небето.

Този, който иска да се пробуди,

Се разделя с желанията си

С радост.

В своя страх човек търси убежище

В планини и гори,

В свещени места и храмове.

Но как може да се скрие там от своето нещастие?

Този, който намира убежище в пътя

И върви с тези, които го следват,

Ще открие за себе си четирите големи истини.

За нещастието,

Началото на нещастието,

Осемкратния път

И края на нещастието.

Тогава най-сетне той е спасен.

Той се е отървал от нещастието.

Той е свободен.

Посветлените са малко и се срещат рядко.

Щастлив е домът,

Където човек се пробуди.

Благословено е раждането му.

Благословено е учението за пътя.

Благословено е разбирателството между тези, които го следват,

И благословена е тяхната решителност.

И благословени са тези, които почитат

Човека, който се пробуди и следва пътя.

Те са свободни от страх.

Те са свободни.

Те са прекосили реката на страданието.

 

15. Радостта

 

Живей в радост,

В любов,

Дори сред мразещите.

Живей в радост,

В здраве,

Дори сред боледуващите.

Живей в радост,

В мир,

Дори сред неспокойните.

Живей в радост,

Без притежания,

Като просветлените.

Победителят поражда омраза

Понеже губещият страда.

Остави победите и загубите

И намери радост.

Няма огън като страстта,

Няма престъпление като омразата,

Няма нещастие като раздялата,

Няма болест като глада,

И няма радост като радостта от свободата.

Здравето, удовлетвореността и доверието

Са най-големите ти притежания,

А свободата най-голямата ти радост.

Погледни в себе си.

Бъди в покой.

Свободен от страх и привързаност,

Познай сладката свобода на пътя.

Колко радостно е да вземаш пример от просветлените

И да търсиш компанията на мъдрите.

Колко дълъг е пътят за човек,

Който върви в компанията на глупак.

Но този, който следва тези, които следват пътя,

Открива своето семейство и се изпълва с радост.

Следвай тогава просветлените,

Мъдрите, пробудените, любящите,

Защото те знаят как да работят и да се въздържат.

Следвай ги както луната следва пътя на звездите.

 

16. Удоволствието

 

Не позволявай на удоволствията да те отвличат

От медитацията, от пътя.

Освободи се от удоволствие и болка.

Понеже в преследването на удоволствия и бягането от болка

Има само нещастие.

Ако харесваш нещо и се боиш да не го загубиш,

Това ще ти донесе само страх и мъка.

Мини отвъд харесването и нехаресването.

От страст и желание,

Чувственост и похот,

Се раждат само страх и мъка.

Освободи се от привързаности.

Той е чист и вижда.

Той говори истината и я живее.

Той върши собствената си работа.

Затова е почитан и обичан.

С решителен ум и сърце без желания

Той копнее за свобода.

Той бива наричан удхамсото

Този, който върви срещу течението.

Когато пътникът най-сетне се прибере вкъщи

От далечно пътуване,

С каква радост

Го посрещат семейството и приятелите му!

Така ще те посрещнат добрите ти дела

Като приятели

И с какво ликуване

Когато преминаваш от един живот в друг!

 

17. Гневът

 

Остави гнева.

Остави гордостта.

Когато не си обвързан с нищо

Отиваш отвъд нещастието.

Гневът е като бясно носеща се колесница.

Този, който обуздава гнева си, е истинският колесничар.

Останалите просто придържат юздите.

С благост надвий гнева.

С щедрост надвий лошотията.

С истина надвий лъжата.

Говори истината.

Давай винаги, когато можеш,

Никога не се гневи.

Тези три стъпки ще те отведат

При боговете.

Мъдрите не нараняват никого.

Те са господари на своите тела

И те отиват в безграничното царство.

Те отиват отвъд нещастието.

Тези, които търсят съвършенство,

Бдят ден и нощ,

Докато всички желания изчезнат.

Чуй, Атула. Това не е ново,

Това е стара поговорка:

Обвиняват те, че не говориш,

Обвиняват те, когато говориш твърде много

И когато говориш твърде малко.

Каквото и да направиш, хората те обвиняват.

Светът винаги намира

Начин да хвали и начин да обвинява.

Винаги е било така и винаги ще бъде.

Но кой ще посмее да обвини човек,

Когото мъдрите непрекъснато възхваляват,

Чийто живот е добродетелен и мъдър,

Който свети като монета от чисто злато?

Дори боговете го възхваляват.

Дори Брахма го възхвалява.

Пази се от гнева на тялото.

Овладей тялото.

Нека то служи на истината.

Пази се от гнева на устата.

Овладей думите.

Нека те служат на истината.

Пази се от гнева на ума.

Овладей мислите си.

Нека те служат на истината.

Мъдрите са господари на

Тялото, думите и ума си.

Те са истинските майстори.

 

18. Порокът

 

Ти си като жълт лист.

Вестителите на смъртта са близо.

Ще отпътуваш надалеч.

Какво ще вземеш със себе си?

Ти си лампата,

Която ще осветява пътя.

Затова бързай, бързай.

Когато светлината ти

Свети без нечистота и желание,

Ще пристигнеш в безбрежната страна.

Животът ти изтича.

Смъртта идва.

Къде ще почиваш по пътя?

Какво ще вземеш със себе си?

Ти си лампата,

Която ще осветява пътя.

Затова бързай, бързай.

Когато светлината ти свети чисто,

Няма да се раждаш и умираш.

Както майсторът почиства среброто от патина,

Отстрани своите собствени пороци

Малко по малко.

Или както желязото се прояжда от ръждата,

Собствените ти пороци ще те затрият.

Забравени, свещените думи събират прах.

Понеже неподдържана красотата хваща патина,

И без поддръжка къщата се превръща в руини,

А стражата без бдителност се проваля.

В този свят и в следващия

Има порок и порок:

Когато жената няма достойнство,

Когато мъжът няма великодушие.

Но най-големият порок е невежеството.

Освободи се от него.

Бъди чист.

Животът е лесен

За човек без срам,

Нагъл като гарван,

Зъл клюкар,

Лъжлив, натрапник, развратник.

Но животът е труден

За човека, който тихо върви

По пътя на усъвършенстването

С чистота, непривързаност и енергичност.

Той вижда светлина.

Ако убиваш, лъжеш и крадеш,

Прелюбодействаш и пиеш,

Подкопаваш собствените си корени.

И ако не можеш да се овладееш,

Злините, които причиняваш, се връщат към теб

Със страшна сила.

Може да даваш в духа на светлината

Или както пожелаеш,

Но ако обръщаш внимание как друг дава

Или как се държи,

Нарушаваш своето спокойствие непрестанно.

Тези завистливи корени!

Унищожи ги

И се радвай на постоянно щастие.

Няма огън като страстта.

Няма окови като омразата.

Илюзиите са мрежа,

Желанието е бушуваща река.

Колко лесно е да видиш грешките на събрата си,

Колко трудно е да се изправиш лице в лице със своите.

Неговите разхвърляш във въздуха като пепел,

А своите криеш

Като измама прикриваща собствения ти неуспех.

Да се занимаваш с грешките на събратята си

Само увеличава твоите.

Ти си далеч от края на пътуването си.

Пътят не е в небето.

Пътят е в сърцето.

Забележи как обичаш това,

Което те държи настрана от пътя.

Но татхагатхите,

Преминалите отвъд,

Са победили света.

Те са свободни.

Пътят не е в небето.

Пътят е в сърцето.

Всичко на този свят възниква и после отминава.

Но просветлените са пробудени завинаги.

 

19. Справедливите

 

Ако определяш курса си

С посока или скорост,

Изпускаш пътя на дхарма.

Спокойно прецени

Кое е правилно и кое грешно.

Вземайки предвид всички мнения наравно,

Без бързане, мъдро,

Съблюдавай дхарма.

Кой е мъдър,

Сладкодумният или спокойният човек?

Бъди тих и спокоен,

Обичащ и безстрашен.

Понеже умът говори.

Но тялото знае.

Побелелите коси не правят майстора.

Човек може да остарее без да поумнее.

Истинският майстор живее в истина,

В доброта и въздържание,

Ненасилие, умереност и чистота.

Красиви думи или красиви черти

Не могат да направят майстор

От завистлив и алчен човек.

Само когато завистта и себичността

Бъдат изкоренени от него

Той може да стане красив.

Човек може да обръсне главата си,

Но ако продължава да лъже и да пренебрегва работата си,

Ако се отдава на желания и привързаности,

Как може да следва пътя?

Истинският търсач

Укротява всички недостатъци.

Той е подчинил своята природа на спокойствието.

Той е истински търсач

Не защото проси,

А защото следва пътя на истината,

Непривързвайки се към нищо,

Неразчитайки на нищо,

Отвъд добро и зло,

Отвъд тялото и отвъд ума.

Тишината не може да направи майстор от глупака.

Но този, който е изтъкан от чистота,

Който вижда същността на двата свята,

Той е майстор.

Той не наранява нищо живо.

И все пак не правилното поведение

Помага по пътя,

Нито ритуали,

Нито учене по книги,

Нито оттегляне в себе си,

Нито дълбока медитация.

Нищо от тези не носи съвършенство и радост.

О, търсачо!

Не се осланяй на нищо,

Докато всички желания не изчезнат.

 

20. Пътят

 

Пътят е осемкратен.

Има четири истини.

Най-доброто нещо е непривързаността.

Очите на майстора са отворени.

Това е единственият път,

Единственият път към отваряне на очите.

Следвай го.

Превъзмогни желанията.

Следвай го до края на нещастието.

Като изтръгнах корена на желанието,

Аз ти показах пътя.

Но ти си този, който трябва да направи усилието.

Майсторите само посочват пътя.

Ако медитираш и следваш дхарма,

Ще се освободиш от желанията.

Всичко възниква и след това отминава.

Когато осъзнаеш това, ще си отвъд нещастието.

Това е сияйният път.

Съществуването е нещастие.

Разбери това и мини отвъд нещастието.

Това е пътят на светлината.

Съществуването е илюзия.

Разбери и мини отвъд.

Това е пътят на яснотата.

Ти си силен, ти си млад.

Време е да се надигнеш.

Тогава надигни се!

Ако ли не, поради нерешителност и бездействие,

Ще загубиш пътя.

Овладей думите си.

Овладей мислите си.

Никога не позволявай на тялото ти да причини вреда.

Следвай тези три заръки с чистота

И ще се озовеш на пътя,

Пътят на мъдростта.

Стой в света, стой в тъмнина.

Стой в медитация, стой в светлина.

Избери мястото си.

Позволи на мъдростта на расте.

Изсечи гората,

Не дървото.

Защото от гората идва заплаха.

Изсечи гората.

Повали всички желания.

И се освободи.

Ако мъжът желае жена,

Умът му е привързан

Като теленце към майка му.

Както би откъснал есенно цвете,

Извади стрелата на желанието.

Защото този, който е пробуден,

Ти е показал пътя на мира.

Отдай се на пътешествието.

Тук ще направя своята обител

През лятото и през зимата,

Както и през сезона на дъждовете.

Така глупакът прави своите планове

Не помисляйки дори за миг за собствената си смърт.

Смъртта помита човека,

Който опиянен и обладан от света

Го е грижа само за своите стада и потомство.

Смъртта го отнася

Както пороят отнася спящо село.

Семейството му не може да го спаси,

Нито баща му, нито синовете му.

Знай това.

Търси мъдрост и чистота.

Разчисти пътя бързо.

 

21. Убежището

 

Има удоволствие,

Има и блаженство.

Остави първото, за да постигнеш второто.

Ако си щастлив

За сметка на щастието на другиго,

Винаги ще си зависим.

Не правиш това, което трябва,

Правиш това, което не трябва.

Ти си безразсъден и желанието расте.

Но майсторът е буден.

Той наблюдава тялото си.

Той преценява всички свои действия

И се пречиства.

Той е невинен

Въпреки, че някога може да е убил майка си и баща си,

Двама царе и цяло царство с всичките му поданици.

Въпреки, че царете може да са били благочестиви,

И поданиците им да са били добродетелни,

Въпреки това той е невинен.

Последователите на просветления

Се пробуждат

И ден и нощ те наблюдават

И медитират под ръководството на своя учител.

Завинаги будни,

Те следват дхарма.

Те знаят събратята си по пътя.

Те разбират мистерията на тялото.

Те намират радост във всички същества.

Те блаженстват в медитация.

Трудно е да се живее в света

И трудно е да се живее извън него.

Трудно е да си сред множеството.

А за пътника, колко дълъг е пътят

Бродейки през много животи!

Нека си почине.

Нека не страда.

Нека не попада в нещастие.

Ако е добър човек,

Човек вярващ, уважаван и благоденстващ,

Където и да иде, той е добре дошъл.

Като Хималаите,

Добрите хора блестят отдалеч.

А лошите хора се движат скрито

Като стрели в нощта.

Седи.

Почивай.

Работи.

Сам със себе си,

Никога уморен.

На края на гората

Живей в радост,

Без желания.

 

22. Тъмнината

 

Един отрича истината.

Друг отрича собствените си действия.

И двамата отиват към тъмнина

И страдат в следващия свят

Понеже престъпват истината.

Носи оранжевата роба.

Но ако си безразсъден,

Ще попаднеш в тъмнина.

Ако си безразсъден,

По-добре да глътнеш разтопено желязо,

Отколкото да ядеш на масата на добри хора.

Ако пожелаеш жената на другиго,

Търсиш си неприятности.

Сънят ти става неспокоен.

Загубваш достойнството си.

Попадаш в тъмнина.

Вървиш против закона,

Вървиш към тъмнина.

Удоволствията ти завършват със страх

И наказанието на царя е сурово.

Но така, както стрък трева държан неподходящо,

Може да пореже ръката,

Така отказването от света може да те доведе до тъмнина.

Защото ако в своето отказване

Си безразсъден и нарушаваш думата си,

Ако не си сигурен в целта,

Няма да намериш светлина.

Прави това, което трябва,

Решително, с цялото си сърце.

Пътникът, който се колебае,

Само вдига прах по пътя.

По-добре да не правиш нищо,

Отколкото това, което е грешно.

Понеже това, което правиш, правиш го на себе си.

Като добре пазен пограничен град,

Пази се отвън и отвътре.

Не пропускай нито миг,

За да не паднеш в тъмнина.

Чувствай срам, само където следва да се срамуваш.

Страхувай се само от страшното.

Виждай зло само в злото.

Ако ли не, ще объркаш правилния път

И ще паднеш в тъмнина.

Виж какво е.

Виж какво не е.

Следвай истинския път.

Надигни се.

 

23. Слонът

 

Ще издържам лоши думи

Както слонът издържа ударите в битката.

Понеже много хора говорят без да мислят.

Опитоменият слон отива на битка.

Царят го язди.

Овладеният човек е майстор.

Той може да издържи лоши думи в мир и спокойствие.

По-добър от муле

И от чудните коне на синдите

И от величествените бойни слонове

Е човекът, който е овладял себе си.

Не на техните гърбове

Той може да достигне вълшебната страна,

А само със собствените си усилия.

Великият слон Дханапалака

Е див, когато е разгонен,

И когато е вързан не яде,

Спомняйки си родната гора.

Глупакът е безделник.

Той яде и се върти в съня си

Като прасе в кочина.

И ще трябва да живее живота отново.

Моят собствен ум се скиташе

Където удовоствието, желанието и похотта го отведяха.

Но сега е овладян,

Аз го водя,

Както водачът води дивия слон.

Събудѝ се.

Бъди свидетел на собствените си мисли.

Слонът се измъква от калта.

По същия начин излез от своята леност.

Ако търсачът може да намери

Добродетелен и мъдър спътник

Нека върви с него в радост

И заедно да преодоляват опасностите по пътя.

Но ако не можеш да намериш

Приятел или майстор да върви с теб,

Пътувай сам

Като цар, който се е отказал от царството си,

Като слон в гората.

По-добре пътувай сам,

Отколкото с глупак за компания.

Не носи със себе си собствените си грешки.

Не носи собствените си грижи.

Пътувай сам.

Като слон в гората.

Да имаш приятели в нужда е хубаво,

Както и да споделиш щастието.

И да си направил добро

Преди да напуснеш този свят е хубаво,

Както и да загърбиш нещастието.

Да бъдеш майка е хубаво,

Както и баща.

Хубаво е да живееш енергично,

Както и да овладееш себе си.

О, колко хубаво е да се радваш на живота

Живеейки с честност и сила!

Мъдростта е хубава,

Както и свободата.

 

24. Желанието

 

Ако спиш,

Желанието расте в теб

Като увивно растение в гората.

Като маймунка в гората

Скачаш от дърво на дърво

Без никога да намериш плода

От живот в живот,

Без никога да намериш покой.

Ако си изпълнен с желания,

Нещастията ти растат

Като бурени след дъждовете.

Но ако се отървеш от желанията,

Нещастията ти ще паднат от теб

Като капки вода от лотосов цвят.

Това е добър съвет

И се отнася за всеки:

Както бурените се почистват преди новите корени,

Изкорени желанията

Или смърт след смърт ще те мачкат

Като реката мачка безпомощните тръстики.

Защото ако корените са живи,

Поваленото дърво израства отново.

Ако желанията не са изкоренени,

Нещастията порасват отново в теб.

Тридесет и шест потока те връхлитат!

Желания, удоволствия и похот...

Играй си с тях в ума си

И те ще те отнесат.

Бурни потоци!

Те текат навсякъде.

Силен бурен!

Ако го видиш да прораства,

Внимавай!

Извади го с корена.

Удоволствията текат навсякъде.

Ти се носиш по тях

И те те носят от живот в живот.

Като погнат заек ти бягаш,

Преследвача на удоволствия преследван,

Подгонен от живот в живот.

О, търсачо!

Откажи се от желанията,

Отърси се от оковите си.

Излязъл си от дупката

На открито.

Откритото е празно.

Защо да се завираш отново в дупката?

Желанието е дупка

И хората казват: Вижте!

Той беше свободен.

Но сега се отказва от свободата си.

Не желязо те държи в плен,

Нито въже или дърво,

А удовоствието, което намираш в злато и скъпоценности,

В синове и жени.

Леки окови,

И все пак те държат.

Можеш ли да ги счупиш?

Има хора, които могат,

Които се отказват от света,

Отказват се от желанията

И следват пътя.

О, роби на желанието,

Носете се по течението.

Малко паяче, дръж се за мрежата си.

Или се откажи от нещастието заради пътя.

Откажи се от вчера, от утре

И от днес.

Прекоси до далечния бряг,

Отвъд живота и смъртта.

Мислите ти мъчат ли те?

Страстите ти притесняват ли те?

Внимавай за тази жажда,

За да не станат пожеланията ти желания

И желанията да те вържат.

Успокой ума си.

Обмисляй.

Наблюдавай.

Нищо не те връзва.

Ти си свободен.

Ти си силен.

Стигнал си края.

Свободен от страсти и желания,

Ти си махнал бодлите от стеблото.

Това е последното ти тяло.

Ти си мъдър.

Ти си свободен от желания,

Разбираш думите

И реденето на думите.

И не искаш нищо.

Победата е моя,

Знанието е мое,

И цялата чистота,

Пълното отдаване и капитулация.

Аз не искам нищо.

Намерих пътя си.

Какво бих нарекъл Учител?

Дарът на истината е отвъд даването.

Вкусът е отвъд сладостта,

Радостта е отвъд ликуването.

Краят на желанията е краят на нещастието.

Глупакът е враг на себе си.

Търсейки богатство, той разрушава себе си.

По-добре търси отсрещния бряг.

Плевели задушават градината.

Страстта отравя природата на човека

И омразата, заблудите и желанията.

Почитай човека, който е без страсти,

Омраза, заблуда и желания.

Каквото дадеш нему

Ще ти бъде върнато,

Многократно.

 

25. Търсачът

 

Овладей сетивата си,

Какво вкусваш и помирисваш,

Какво виждаш, какво чуваш.

Във всичко бъди майстор

На каквото правиш, казваш и мислиш.

Бъди свободен.

Бъди търсач.

Наслаждавай се на майсторството

На ръцете и краката си,

На думите и мислите си.

Наслаждавай се на медитация

И уединение.

Сътвори себе си, бъди щастлив.

Ти си търсач.

Дръж езика си.

Не величай себе си,

А осветявай пътя,

Понеже думите ти са сладки.

Следвай истината на пътя.

Размишлявай върху нея.

Направи я своя собствена.

Живей я.

Тя винаги ще те крепи.

Не отказвай каквото ти се дава

Нито се присягай към каквото е дадено другиго,

Или ще загубиш спокойствието си.

Бъди благодарен за каквото ти е дадено,

Колкото и малко да е то.

Бъди чист, никога не се колебай.

Ти нямаш име и форма.

Защо да ти липсва което нямаш?

Търсачът не съжалява.

Обичай и следвай пътя

С радост,

Спокойния път към страната на щастието.

Търсачо!

Изпразни лодката,

Олекоти товара,

Страсти, желания и омраза.

И носи се бързо по водата.

Пет чакат на вратата

Да бъдат върнати, и още пет,

И пет да бъдат поканени.

(Първите пет: егоизъм, съмнение, лъжлива духовност, страсти, омраза.

Вторите пет: жажда за живот, желание за прераждане в по-висока сфера, суета, безпокойство, непознаване на себе си.

Третите пет: вяра в живота, бдителност, енергия, медитация, мъдрост.)

И когато пет бъдат оставени на брега,

Търсачът става огхатиноти

Този, който е прекосил.

(Четвъртите пет: ненаситност, гняв, заблуда, его, лъжливи учения.)

Търсачо!

Не бъди безпокоен.

Медитирай непрекъснато.

Или ще гълташ огън

И ще викаш: Стига!

Ако не си мъдър,

Как можеш да усмириш ума?

Ако не можеш да се успокоиш,

Можеш ли някога да научиш нещо?

Как ще се освободиш?

Със спокоен ум

Влез в тази празна къща на твоето сърце,

И усети радостта на пътя

Отвъд света.

Погледни навътре

Възникването и отминаването.

Какво щастие!

Колко е хубаво да си свободен!

Това е началото на живота,

На умение и търпение,

На добри приятели по пътя,

На чист и активен живот.

Така че, живей в любов.

Върши работата си.

Сложи край на нещастието.

Виж как жасминът

Изкарва и оставя да паднат

Увехналите си листа.

Остави да паднат своенравието и омразата.

Спокоен ли си?

Успокой тялото си.

Успокой ума си.

Ти не искаш нищо.

Думите ти са притихнали.

Ти си притихнал.

Със собствените си усилия

Събуди себе си, наблюдавай себе си.

И живей в радост.

Ти си майсторът,

Ти си убежището.

Както конярът обяздва чистокръвен кон,

Овладей себе си.

С каква радост следваш

Думите на просветлените.

Колко спокойно, колко сигурно

Приближаваш страната на щастието,

Сърцето на покоя.

Колкото и да е млад,

Търсачът, който тръгне по пътя

Свети ярко над света.

Като луната,

Изгрей иззад облаците!

Светѝ.

 

26. Истинският майстор

 

Не желаейки нищо

С цялото си сърце

Спри потока.

Когато светът изтлее,

Всичко става ясно.

Мини отвъд

Този път и онзи път,

На отсрещния бряг,

Където светът изтлява

И всичко се изяснява.

Отвъд този бряг

И следващия бряг,

Където няма начало и

Няма край.

Без страх, иди.

Медитирай.

Живей в чистота.

Бъди тих.

Върши работата си, с умение.

През деня слънцето грее

И войнът грее в своите доспехи.

През нощта луната грее

И майсторът грее в медитация.

Но ден и нощ

Човекът, който е пробуден,

На духа в сиянието грее.

Майсторът оставя лошотията.

Той е ведър и спокоен.

Той оставя всичко зад себе си.

Той не се обижда

И не обижда другиго.

Той никога не отвръща на лошото с лошо.

Тежк на човека,

Който вдигне ръка срещу другиго

И още по-тежк на този,

Който отвърне на удара.

Устоявай на удоволствията на живота

И на желанието да нараняваш

Докато нещастието изчезне.

Никога не засягай

С това, което мислиш, казваш и правиш.

Почитай човека, който е пробуден

И ти показва пътя.

Почитай огъня

На неговата жертва.

Сплъстени коси, родословие и каста

Не правят майстора,

А истината и добрината,

С които е благословен.

Косата ти е сплетена

И седиш на еленска кожа.

Каква глупост!

Когато отвътре бушува страст.

Дрехите на майстора са на парцали.

Вените му са изпъкнали,

Той чезне.

Сам в гората

Той седи и медитира.

Човек не се ражда майстор.

Майсторът никога не се гордее.

Той не говори на другите отвисоко.

Не притежавайки нищо,

На него не му липсва нищо.

Той не се страхува.

Той не трепва.

Нищо не го обвързва.

Той е безкрайно свободен.

Затова скъсай

Ремъка, каиша и въжето.

Охлаби вързалките.

Отлости вратите на съня

И се събудѝ.

Майсторът издържа

Обиди и лошо отношение

Без да реагира.

Понеже духът му е армия.

Той никога не се гневи.

Той спазва обещанията си.

Той никога не се отклонява.

Той е решителен.

За мен това тяло е последно, казва той!

Като вода върху лотосово листо

Или сусамово семе на върха на игла,

Той не се държи.

Понеже е достигнал края на нещастието

И е свалил товара си.

Той вижда дълбоко в нещата

И вижда тяхната същност.

Той разбира

И достига края на пътя.

Той не си губи времето

С тези, които имат дом,

Нито с тези, които се отклоняват от пътя.

Не желаейки нищо,

Той пътува сам.

Той не наранява нищо.

Той никога не убива.

Той се движи с любов сред мразещите,

С мир и непривързаност

Сред ненаситните и винаги недоволните.

Като сусамово семе от върха на игла

Омразата е паднала от него,

И похотта, лицемерието и гордостта.

Той не обижда никого.

И в същото време говори истината.

Неговите думи са ясни,

Но никога груби.

Каквото не е негово

Той отказва,

Добро или лошо, голямо или малко.

Той не иска нищо от този свят

И нищо от следващия.

Той е свободен.

Не искайки нищо, не съмнявайки се в нищо,

Отвъд мнения и нещастие

И отвъд сетивните удоволствия,

Той е минал отвъд времето.

Той е чист и свободен.

Колко ясен е той.

Той е луната.

Той е ведър.

Той свети.

Понеже е пътувал

Живот след живот

По калния и коварен път на илюзиите.

Той не трепери,

Не се държи за нищо и не се колебае.

Той е намерил мир.

Спокойно

Той оставя живота,

Дом, удоволствия и желания.

Нищо из хората не може да го задържи.

Нищо из боговете не може да го задържи.

Нищо в цялото съзидание не може да го задържи.

Желанието го е напуснало,

За да не се завърне никога.

Нещастието го е напуснало,

За да не се завърне никога.

Той е спокоен.

В него семето на подновяващия се живот

Е изразходвано.

Той е завлядял всички вътрешни светове.

С безстрастно око

Той вижда навсякъде

Изчезването и възникването.

И с голяма радост

Той знае, че е приключил.

Той се е събудил от съня си.

Пътят, по който е поел,

Е скрит от хората,

Дори от духовете и боговете,

По силата на неговата чистота.

В него няма нито вчера,

Нито утре,

Нито днес.

Не притежавайки нищо,

Не желаейки нищо,

Той е пълен със сила.

Безстрашен, мъдър, възвишен.

Той е надвил всичко.

Той вижда по силата на своята чистота.

Той е стигнал края на пътя,

През реката на многото си животи,

На многото си смърти.

Отвъд нещастието на ада,

Отвъд чудната радост на рая,

По силата на своята чистота.

Той е стигнал края на пътя.

Всичко, което е трябвало да направи, той е направил.

И сега той е едно.



64x64 avatar 64x64 avatar

Navigation

News